Непал - Анапурна Трек (Jomsom - Pokhara)
Вариантите да се стигне до Джомсъм бяха или пеш за около 6 часа или с автобус. От информацията от туристи минавали този маршрут пеша знаехме че прехода е ужасно скучен и се върви по прашния път по който минават и автобусите. Затова решихме да си наемем джип уж за по бързо. Еми да, обаче всички джипки бяха с организирани групи и не ни остана друга опция освен градския транспорт. Естествено цената за чужденци е двойна, но поне този път раниците ни бяха вътре а не на покрива, та не успяха да станат още по мръсни от колкото си бяха и до момента.
Още от първата минута в автобуса видяхме че решението ни да не вървим е било супер правилно. От всякъде се вдигаха огромни облаци прах, духаше силен вятър а пътя се вие по сипеи без грам сянка. Добре дошли в пустинята Мустанг :) Няма как да не спомена отново колко са добри шофьорите в Непал. Пътя няма асфалт нито мантинели и е просто една ивица прерязваща огромни сипеи които могат всяка една минута да се свлекат заедно с автобуса и няма какво да ги спре. Но разминаването с насрещното движение е нещо което човек никога не може да забрави. Трябваше да се разминем с два камиона на път широк колкото за един и който ако излезеш една идея по в страни ще се свлече в коритото на реката. И как стана всичко - камионите качиха двете си странични гуми на баира и застанаха толкова наклонени че всеки момент имах чувството че ще се обърнат върху нас, а ние някакси минахме като дясната половина ни автобуса ни беше над сипея. Голяма тръпка защото аз бях на седалка над нищото. Но някак си успяхме да стигнем до градче което е в средата на нищото и единствения поминък е летището за туристи. Там духа постоянен вятър който понякога е толкова силен че пречи на самолетчетата да излитат и се е случвало с дни наред да се канселират полети. Имахме идея да се разходим но просто праха и силния вятър много бързо охладиха ентусиазма ни и се прибрахме в хотела стискайки палци на другата сутрин да успеем да излетим.
Слънцето изгрява иззад планините докато чакаме самолетчето да кацне.
За наш късмет вятъра сутринта не беше толкова силен и полетите се извършваха по график. Качихме се на супер малкото самолетче и останах изумена когато стюардесата подаде една купа пълна с парчета памук - ако на някой му е шумно, да си вземе да си сложи в ушите. Никой не се възползва от 'неустоимото' предложение, но пък всички си взеха от храната която се полагаше - бонбонче :)
Много е готино да се возиш на такава машинка. Няма врата към пилотската кабина и се вижда всичко което правят пилотите, вижда се и как се приближава пистата когато кацаме. За съжаление полета беше само половин час и изобщо не усетих кога пристигнахме в Покхара. А там сякаш бяхме в друга страна - чистичко, асфалтирани улици, тротоари с палми. Това просто не беше стандартния Непал на който бяхме свикнали. Хотела беше чистичък, със собствена баня и тоалетна и колкото искаш топла вода, направо лукс. Покхара е туристическо градче разположено на брега на езеро и е пълно с магазинчета, заведения и всякакви активности за забавление - лодки, парапланери, кой каквото иска. Ние решихме да се разходим до World Peace Stupa, която е на върха на хълмче със страхотна гледка, като по пътя се обикаля и доста голяма част от нетуристическата част на града. Веднага си намерихме и 'гидове', едни момченца които много се забавляваха да вървят с нас, а и говориха доста приличен английски. Мечтата им беше да станат шерпи :)
Градската Пералня. Малко по надолу по реката ловиха риба, така че тук риба не препоръчвам да се яде
Нашите гидове :)
Входа за храм Махадев
Една жена която беше супер усмихната и докато си чакаме поиска да се снимаме. Жалко че само с жестове беше комуникацията.
По пътя за ступата минахме да видим и водопада Дяволското гърло. Не се впечатлихме особено, но пък явно за непалците е голяма атракция защото беше пълно с хора които си правиха селфита :). Точно до водопада е и храм Махадев, който е в нещо като пещера. Входа към него е супер впечатляващ, но вътре беше затворена по голяма част от пещерата поради много високото ниво на валежи, и успяхме да видим само статуята на входа. И май по добре че стана така че вътре беше като в парна баня - поне 40 градуса и 99% влажност. Честно казано доста набързо излязохме на свеж въздух. От храма започна изкачване точно в най големия пек към ступата, като по пътя видяхме как се строи сграда по непалски. Жените мъкнат нагоре по баира едни огромни плетени кошове на гръб пълни с камъни, а мъжете си седят на строежа и си лафят. Еманципация, какво да се прави :)
Самата World Peace Pagoda е точно на върха на хълма и от там се открива страхотна гледка към цялото езеро и града. До нея има и няколко много добри ресторантчета които предлагат студена бира и много вкусна храна. За наобратно решихме да разнообразим и да слезем през гората до езерото и от там да си вземем лодка която да ни закара до другата страна където е града. Принципно това е и по краткия вариант да се стигне до горе, но пък се изпуска разходката из крайните квартали на Покхара. Когато стигнахме до другия бряг на езерото ни посрещна страхотно оживление - парка покрай водата беше пълен с хора, музика, живот. Всички бяха навън и се забавляваха и усмихваха, настроението беше сякаш е празник. Ние също се позабавлявахме но се прибрахме в хотела по раничко, защото сутринта имахме уговорка да гледаме изгрева.
Превоза обратно
Ставането беше отново много рано, защото уговорката с таксито беше за 5 часа, за да успеем да се изкачим на един хълм Sarangkot от където гледката по изгрев е страхотна и се вижда целия масив Анапурна. Ходи се по изгрев, защото след това се получава една мъгла която пречи на видимостта. Принципно може да се отиде и за залез, но собственика на хотела каза че е по рисково, защото облачността вечер е много по висока и може и нищо да не видим. Всичко бяхме предвидили, осввен че от мястото където ни остави таксито до върха на хълма има 20 минути катерене по тъмно, а никой не се сети да си вземем челниците. За късмет никой не успя да се пребие и бяхме горе точно на време за да посрещнем слънцето.
Върховете се огряват първите лъчи на слънцето
Намерете самолетчето за мащаб :)
малко романтика
Още от първата минута в автобуса видяхме че решението ни да не вървим е било супер правилно. От всякъде се вдигаха огромни облаци прах, духаше силен вятър а пътя се вие по сипеи без грам сянка. Добре дошли в пустинята Мустанг :) Няма как да не спомена отново колко са добри шофьорите в Непал. Пътя няма асфалт нито мантинели и е просто една ивица прерязваща огромни сипеи които могат всяка една минута да се свлекат заедно с автобуса и няма какво да ги спре. Но разминаването с насрещното движение е нещо което човек никога не може да забрави. Трябваше да се разминем с два камиона на път широк колкото за един и който ако излезеш една идея по в страни ще се свлече в коритото на реката. И как стана всичко - камионите качиха двете си странични гуми на баира и застанаха толкова наклонени че всеки момент имах чувството че ще се обърнат върху нас, а ние някакси минахме като дясната половина ни автобуса ни беше над сипея. Голяма тръпка защото аз бях на седалка над нищото. Но някак си успяхме да стигнем до градче което е в средата на нищото и единствения поминък е летището за туристи. Там духа постоянен вятър който понякога е толкова силен че пречи на самолетчетата да излитат и се е случвало с дни наред да се канселират полети. Имахме идея да се разходим но просто праха и силния вятър много бързо охладиха ентусиазма ни и се прибрахме в хотела стискайки палци на другата сутрин да успеем да излетим.
За наш късмет вятъра сутринта не беше толкова силен и полетите се извършваха по график. Качихме се на супер малкото самолетче и останах изумена когато стюардесата подаде една купа пълна с парчета памук - ако на някой му е шумно, да си вземе да си сложи в ушите. Никой не се възползва от 'неустоимото' предложение, но пък всички си взеха от храната която се полагаше - бонбонче :)
Много е готино да се возиш на такава машинка. Няма врата към пилотската кабина и се вижда всичко което правят пилотите, вижда се и как се приближава пистата когато кацаме. За съжаление полета беше само половин час и изобщо не усетих кога пристигнахме в Покхара. А там сякаш бяхме в друга страна - чистичко, асфалтирани улици, тротоари с палми. Това просто не беше стандартния Непал на който бяхме свикнали. Хотела беше чистичък, със собствена баня и тоалетна и колкото искаш топла вода, направо лукс. Покхара е туристическо градче разположено на брега на езеро и е пълно с магазинчета, заведения и всякакви активности за забавление - лодки, парапланери, кой каквото иска. Ние решихме да се разходим до World Peace Stupa, която е на върха на хълмче със страхотна гледка, като по пътя се обикаля и доста голяма част от нетуристическата част на града. Веднага си намерихме и 'гидове', едни момченца които много се забавляваха да вървят с нас, а и говориха доста приличен английски. Мечтата им беше да станат шерпи :)
По пътя за ступата минахме да видим и водопада Дяволското гърло. Не се впечатлихме особено, но пък явно за непалците е голяма атракция защото беше пълно с хора които си правиха селфита :). Точно до водопада е и храм Махадев, който е в нещо като пещера. Входа към него е супер впечатляващ, но вътре беше затворена по голяма част от пещерата поради много високото ниво на валежи, и успяхме да видим само статуята на входа. И май по добре че стана така че вътре беше като в парна баня - поне 40 градуса и 99% влажност. Честно казано доста набързо излязохме на свеж въздух. От храма започна изкачване точно в най големия пек към ступата, като по пътя видяхме как се строи сграда по непалски. Жените мъкнат нагоре по баира едни огромни плетени кошове на гръб пълни с камъни, а мъжете си седят на строежа и си лафят. Еманципация, какво да се прави :)
Самата World Peace Pagoda е точно на върха на хълма и от там се открива страхотна гледка към цялото езеро и града. До нея има и няколко много добри ресторантчета които предлагат студена бира и много вкусна храна. За наобратно решихме да разнообразим и да слезем през гората до езерото и от там да си вземем лодка която да ни закара до другата страна където е града. Принципно това е и по краткия вариант да се стигне до горе, но пък се изпуска разходката из крайните квартали на Покхара. Когато стигнахме до другия бряг на езерото ни посрещна страхотно оживление - парка покрай водата беше пълен с хора, музика, живот. Всички бяха навън и се забавляваха и усмихваха, настроението беше сякаш е празник. Ние също се позабавлявахме но се прибрахме в хотела по раничко, защото сутринта имахме уговорка да гледаме изгрева.
Коментари
Публикуване на коментар