Фанта пътешества

Прогнозата за времето беше доста обнадеждаваща а и трябваше някак да се възползваме на макс от почивните дни, така че маршрута бързо се заформи: хижа Вихрен - заслон Тевно езеро - хижа Синаница - хижа Вихрен. Петък рано сутринта се качихме на колата и в 10 вече бяхме пред хижата. Само че, освен нас същия план да обикалят Пирин явно имаха още хиляди хора, защото колите паркирани покрай пътя започнаха километър преди самия паркинг. Ние обаче сме оптимисти - давай до горе, все ще си намерим място. Еми както се очакваше не само че нямаше място, ами имаше още няколко коли опитващи се да обърнат на почти никаквото свободно място. Работата ясна - газ назад да видим къде може да набутаме колата без да има опастност да я намерим след това пропаднала в дерето. Всичко върви по план и към 11 вече потеглихме към първата цел, която беше заслон Тевно Езеро. Или поне се опитахме да потеглим - уж питахме хижаря коя табела да следваме, уж гледахме картата и в крайна сметка пак от втория път уцелихме на

Майски празници, почивни дни, трябва нещо да се прави и това нещо решихме да е плаж в комбинация с планина. Стандартно начало - чакане да се съберем, след това чакане да минем границата и след това чакане да спре дъжда. Да ама не  - толкова дъжд се изсипа че малко остана да започнем да строим Ноевия ковчег. Добре че след като цяла нощ милиони галони вода се изляха на сутринта вече времето беше ОК. Най накрая имахме шанс да разгледаме околността и плажа. Сезона още не е почнал, така че целият плаж е само за нас, та който имаше желание се натопи в 16 градусовата вода. Останалите се правиха на професионални волейболисти. Плажа се казва Neos Panteleimonas и има поне 6-7 къмпинга един до друг, отделно къщички със страхотна гледка които се дават под наем. И изненада - на края на плажа, каменна отбранителна кула и до нея тунел. На къде ли води тунела? Еми да проверим... на къде може да води, от другата страна на хълмчето. Така и така сме тръгнали, айде поне да се разходим до крепостта

Втори опит за семейно пътуване с майка ми и баща ми, дано да няма 'дупки' по организацията, че както винаги съм навързала доста неща зависещи едно от друго. Началото е ясно София - Търново последвано от смяна на колата и неусетно телепортиране до Букурещ. Малко на кантар се получиха нещата с трафика и изкарахме късмет че нямаше гигантски задръствания в центъра, че иначе вместо Санторини щяхме да гледаме граф Дракула :) Даже едната гума на колата нещо се опита да спадне и да ни забави ама ние сме упорити и не се поддадохме на натиска - ще я напомпим когато се приберем, сега всичко е рзчетено по секунди. Полета до Атина е на време, което значи ще успеем да си хванем и следващия който е след 2 часа. Или поне трябваше да е след 2 часа...След 2.30 часа още го нямаше...3 часа по късно вече изнервени от ужасно бавния нет на летището който постоянно дропва чуваме дългоочакваното повикване за бординг - еййй евала, само 25мин още и ще стъпим на острова. Часът е 1.30 през нощта и въпреки