Индия за начинаещи

Пътуването с влака не беше толкова зле, даже се запознахме с един индийци които ни поканиха на гости в Матхура. Отказахме учтиво, имахме си букнат хотел с много висок рейтинг (умишлено споменавам рейтинга) Слизаме надвечер от влака и по стара традиция ни заобикалят десетки хора да искат нещо от нас. Аз съм отново с гениалните идеи обаче - айде да повървим, то е на 10 мин, за какво ни е тук тук.Тръгваме с бойна крачка, и след първата пресечка се озоваваме в гетото на гетото. Заобикаляме прасета, огромни крави, прескачаме реки от нещо което определено не е вода. Купчините буклук се губят някакси в пейзажа, пасват на картинката. От всяка къща се появяват изумени физиономии, явно се чудят какво правим там. И ние се чудихме ама продължаваме да вървим.. Заобикаляме мъж който бавно си точи мачетето (или както и да се казва огромен нож), една баба чистеше кокошка на улицата, и в тази идилия се върти ръчно направено виенско колело! Много ми се искаще да го снимам, но не ми се оставаше без телефон в Индия, та устоях на изкушението. А и за капак - вратата ни в хостела нямаше ключалка, сладки сънища...

Аз продължавам да съм оптимист обаче, искам да отидем до реката, да видим някакъв ритуал с факли, огньове и т.н. Собственика на хостела говореше малко английски, и ни разубеди с довода, че трябва да вървим към половин час от мястото до където може да ни остави тук тук-а за да стигнем до реката, през някакъв парк и шанса да го изпуснем е много голям. Добре, айде един Кришнарски храм и вечеря и се барикадираме с стаята.

Тук идва следващото предизвикателство, наречено топъл душ. Виждам бойлер, пускам крана на душа - студена вода. Хмм! Викам шефчето.

Той: Ето има топла вода: и пуска някакъв кран до тоалетната който се излива в кофа.

Аз: Е да, ама на душа няма!

Той: Ами да, там няма. Не може да има на душа, защото ще тече много гореща вода и ще се опарите. Затова си пълните кофата, след това я разреждате със студена от душа и се поливате.

Аз: Ъъъ. Тогава този душ за какво ми е? А за смесители не сте ли чували?

Вече започнах да се притеснявам за следващия ден...който дойде след дъъъъълга нощ. Матхура е малко градче, около релсите на влака. През нощта влаковете карат много бавно и нон стоп свирят, защото много често на линията има всякакви животни - крави, коне, а и хора, каруци. А влаковете в Индия са много и на често...Та сещате се на къде бия..

На около половин час с тук тук от Матхура е Вриндаван. Свещено място за всички Кришнари. За там исках да видя два храма, ISCSON и Prem Mandir. Тъй като по лесно се разбрахме с шофьора за ISCSON, отидохме първо там. Храмът е като излязъл от приказка, чисто бял, невероятно красив. Прекарахме доста време там, защото просто се наслаждавахме на чистотата и спокойствието вътре. Това обаче ни изигра много лоша шега, защото докато стигнем до Prem Mandir стана обяд и хлопнаха решетките на входа под носа ни. Затворен за обяд! Е не! А ние имаме влак да хващаме и не можем да изчакаме да го отворят!

Един съвет от мен - ако искате да гледате храмовете на Кришна, направете го с еднодневен трип от Делхи, и без разходки пеш. Около храмовете е пълно с просяци и е много депресиращо. С голям кеф се качихме на влака за Агра.

Малко инфо и за влаковете - не очаквайте да пристигнат на време. Ако са със закъснение 30на минути си е направо японска точност. Ако маршрута е по дълъг или е нощен влак, може да си почакате спокойно 3-4-5 часа на гарата. Но пък гарите са пълни с всякакви индивиди, плюс маймуни които се разхождат напред назад. Самите влакове са основно със спални кушети, които през деня са си места. В зависимост от класата е и броя на леглата. Ние бяхме с трета класа, защото от Делхи до Матхура е кратко разстояние и беше ОК, пак имахме запазени места.

Пристигаме в Агра и все едно сме в друга Индия. Шофьорите на тук туците говорят английски, чистичко (като за Индия), направо идилия. Разхождаме се пеш и виждаме лъскави магазини, ресторанти, е видяхме и една маймуна как открадна нещо от една сергия и продавача я подгони с пръчка..

Този път уцелихме на хостел - тераса на която сервират закуската, Wi Fi в целия хостел, баня с невероятната екстра смесител за топла вода! И всичко това на 10 минути пеш от входа за Тадж Махал - йейй. Хората ни съветват да станем много рано за да избегнем тълпите туристи. Ние обаче не сме изобщо по ранното ставане, та с мъка се излюпихме към 8. За да не губим време се бяхме разбрали закуската да е след като се върнем, така че 8.15 вече бяхме си купили билети. Входовете за Тадж за няколко, и на нашия нямаше никой, така че не сме чакали на никакви опашки нито на касите, нито на входа. Много е спокойно и от към индийци, защото има един периметър около целия храм в който е забранено за тук туци и липсва стандартния бит пазар, който е около всички забележителности. Пак има от къде да се купят сувенири, но са културно разпределени в малки магазинчета.

А за Тадж Махал - еми беше си черешката на тортата. Няма какво да обяснявам, снимки и информация има пре достатъчно. Но все пак - и аз доволно се поснимах.

След Тадж Махал с тук тук-а снокнахме и до малкия Тадж, да проверим дали наистина е по красив от големия си батко. Красив е, факт, но лично за мен просто няма база за сравнение с големия. Имахме още време до влака за Делхи, така че успяхме да отидем и до Агра Форт. Е тук вече останахме много приятно изненадани, Аз очаквах само червени стени и кули, а де факто се озовахме в приказка. Това е била резиденцията на владетелите преди столицата да се премести в Делхи и все още пази духа на тогавашното време.

В Агра вече решихме да се престрашим и да тестваме и храната от уличните търговци. Така и така си тръгваме за България, все ще оцелеем. А и уличката със сергийките за хапване изглеждаше много примамливо. Честно казано нямам никаква идея какво си поръчвахме, но всичко беше венероятно вкусно. И най-важното, нямахме никакви стомашни проблеми :)

Този път с тъга се качихме на влака. Толкова ни хареса в Агра, че съжалявахме че нямаме повече време. Прибрахме се обратно в Делхи, хапнахме за последно на готините тераски на ресторантчетата и се отправихме към летището. Индийците не изневериха на традицията и самолета ни закъсня с 2 часа :)