Фанта пътешества

Слизаме в полу сънено състояние от маршрутката и се оказваме заобиколени от шофьори на таксита. Нямаме идея колко би трябвало да струва до града, но на една огромна табела услужливо е написана фиксираната сума, и то на английски. Да не повярваш чак. Естествено на нас ни се казва цена която е двойна, но както не обичам да ставам рано изобщо не уцелиха момента да се опитват да ни прекарат. Доста кисело им обясних, че ако не могат да четат на английски, аз ще им кажа какво пише на огромната табела, та да преосмислят офертата. Пазарихме се малко, предложиха ни даже ъпгрейд на 'horse taxi' което след като разшифровахме че означава да се возим на каруца доста ни развесели, и в крайна сметка си стиснахме ръцете. Паркирахме се пред произволно избран хотел в 5 сутринта и се наложи да събудим тримата спящи на пода във фоайето за да ни настанят. Много е странно как във всеки една идея по лъскаво изглеждащ хотел има поне по трима нон стоп дежурни на рецепцията. Вечер си разпъват по един ма

След страхотното начало на деня с посрещането на изгрева трябваше да си намерим някакви занимания да уплътним времето. Една разходка до 'стария пазар' звучеше доста изкушаващо а и можеше да има нещо интересно за сувенир. За да разгледаме и другите квартали на Покхара тръгнахме пеш към пазара. Голямо ходене беше и даже бяхме започнали да се притесняваме че не можем да го намерим, защото хората ни гледаха малко странно като ги питахме да ни упътят. Но когато стигнахме там всичко се изясни - преди време може и да е имало пазар или нещо интересно, но сега са само едни червени изоставени сгради. Греда.. Преди време това е бил пазара, но поради многото туристи всички са се пренесли по близо до езерото където са хотелите. Сега сградите пустеят. Нищо де, разходихме се из места които са доста извън туристическия поток, сега вече може да пообиколим и магазините за туристическа екипировка които предлагат 'оригинални' стоки. Колко са оригинални е друг въпрос, но с повече вн

Вариантите да се стигне до Джомсъм бяха или пеш за около 6 часа или с автобус. От информацията от туристи минавали този маршрут пеша знаехме че прехода е ужасно скучен и се върви по прашния път по който минават и автобусите. Затова решихме да си наемем джип уж за по бързо. Еми да, обаче всички джипки бяха с организирани групи и не ни остана друга опция освен градския транспорт. Естествено цената за чужденци е двойна, но поне този път раниците ни бяха вътре а не на покрива, та не успяха да станат още по мръсни от колкото си бяха и до момента. Още от първата минута в автобуса видяхме че решението ни да не вървим е било супер правилно. От всякъде се вдигаха огромни облаци прах, духаше силен вятър а пътя се вие по сипеи без грам сянка. Добре дошли в пустинята Мустанг :) Няма как да не спомена отново колко са добри шофьорите в Непал. Пътя няма асфалт нито мантинели и е просто една ивица прерязваща огромни сипеи които могат всяка една минута да се свлекат заедно с автобуса и няма какво да г