Фанта пътешества

При споменаването на Непал винаги в ума ми изникват образи на заснежени планини, боси деца играещи си с огромни якове и жени облечени в ярко цветни дрехи. Цялата тази романтична картинка стана на пух и прах в секундата в която стъпихме в Катманду. Прах - думичка която явно за местните не значи кой знае какво, но за нас стана нарицателно. Докато се разхождахме из малките улички на Тамел, опитвайки се едновременно да се разминем с няколко мотора, коли и хиляди пешеходци се опитвахме да свикнем с огромното количество прах което беше навсякъде. Интересното е, че всички постоянно метат, чистят и въпреки това резултата е нулев. Любимата ми сцена е как една жена мете площада и трупа на купчинка боклука, около нея се вдига облак прах и продавачите които са разположили стоката си на земята (основно ябълки) неистово махат с каквото имат за да опазят колкото могат ябълките. И след цялото това упражнение една кола невъзмутимо мина през купчинката боклук и всичко започна отначало. Другото което пра

Прогнозата за времето беше доста обнадеждаваща а и трябваше някак да се възползваме на макс от почивните дни, така че маршрута бързо се заформи: хижа Вихрен - заслон Тевно езеро - хижа Синаница - хижа Вихрен. Петък рано сутринта се качихме на колата и в 10 вече бяхме пред хижата. Само че, освен нас същия план да обикалят Пирин явно имаха още хиляди хора, защото колите паркирани покрай пътя започнаха километър преди самия паркинг. Ние обаче сме оптимисти - давай до горе, все ще си намерим място. Еми както се очакваше не само че нямаше място, ами имаше още няколко коли опитващи се да обърнат на почти никаквото свободно място. Работата ясна - газ назад да видим къде може да набутаме колата без да има опастност да я намерим след това пропаднала в дерето. Всичко върви по план и към 11 вече потеглихме към първата цел, която беше заслон Тевно Езеро. Или поне се опитахме да потеглим - уж питахме хижаря коя табела да следваме, уж гледахме картата и в крайна сметка пак от втория път уцелихме на

Библос е малко градче под закрилата на Юнеско, разположено на брега на Средиземно море и се счита че е най старият град, който е бил постоянно населен още от създаването си 8000 години BC. По чиста случайност стигнахме там точно преди залез и успяхме да намерим старото пристанище точно навреме за да се насладим на невероятното огнено слънце потъващо във водите на морето. Обичам когато нещата се подреждат идеално без да сме ги планували даже :) Старото пристанище на фона на залязващото слънце идеалното място за изпращане на слънцето е кея до пристанището или по точно останките от средновековната стена защитавала града Библос има малък кокетен стар център с много останки от храмове, а на брега на морето и части от кръстоносен защитен форт. Вечер градчето оживява и малките улички се изпълват с магазинчета за сувенири, музика и светлини. Супер приятно място за по биричка или пък за страхотна палачинка - има ли нужда да споменавам че тествахме и двете :) За да види