Фанта пътешества

Пристигаме на летището в Янгон точно в най-голяма жега по обяд и бързо се мятаме на градския автобус, който би трябвало да ни закара горе долу близо до хостела. Странно, въпреки че е Азия, тук липсват хилядите мотопеди както в другите страни, а булевардите са широки, подредени, и разбира се задръстени. И не може да няма нещо абсурдно, все пак си е Азия, колите са с обратен волан, но движението е нормално. Няколко дни по късно ни беше обяснено, че тък като колите им били стари, на по 10 години, затова всички са с десен волан. Тогава само такива се били произвеждали в Япония (мигаме умно), но ако колата е по-нова, вече има избор и да е с ляв волан. Опитахме да обясним, че коли с ляв волан има от доста по отдавна, и надали това е причината, но човека стоеше твърдо зад думите си. Еми добре, няма пък да спорим за глупости. Стигнахме до крайната спирка, намерихме една карта на града и излезе, че изобщо не сме толкова близо колкото си мислихме. Янгон е построен по американски модел - с перпе

Целта на тридневното ни пребиваване във Виетнам беше заливът Ха Лонг, или в превод 'Ниско летящият дракон'. С идеята да спестим време този път си капарирахме организиран двудневен круиз със спане на кораб, като в 8 сутринта трябваше да дойдат да ни вземат от хотела в старата част на Ханой. До тогава имахме цял ден да се потопим в лудницата на Азия. Още сутринта на летището ни посрещна горещ и влажен въздух и изобщо не се изненадахме че термометрите показваха 30 градуса. Метнахме се на градския автобус, който трябваше да ни остави някъде близо до стария квартал, и от там вече със знаци и една принтирана карта, невероятно как, но успяхме да си намерим хотела без много лутане. Набързо метнахме раниците в стаята и започнахме голямото обикаляне. Ханой ни посрещна подобаващо - буквално на всяка крачка имаше нещо екзотично и интересно за хапване, всяко пресичане на улицата беше уникално изживяване, а хората бяха изключително колоритни и фотогенични. Нямахме план, безцелно

Деня започна със супер ранно ставане още по тъмно в 5. Принципно идеята е, че ако е много жега да се мине пътя обратно до селото докато още не е станало ужасно, но с случая беше малко безсмислено, имайки предвид че температурата надали беше повече от 15 градуса. Но да не развалям романтиката, качихме се на камилите и се заклатушкахме бавно гледайки звездите. За разлика от вечерта, сега облаците малко се бяха поразнесли и имаше повече звезди. Изобщо не е лесно да се язди камила, да си призная честно - седлото е супер твърдо и постоянно се изхлузваш. А Деси направи си беше полегнала на гърба на нейната животинка. Около изгрев вече бяхме пристигнали, така че се натоварихме на колата защото ни чакаха около 7 часа път до крайната цел за деня Фез. По пътя нямаше нищо кой знае какво интересно, освен борова гора пълна с маймуни, които бяха много сладки докато скачаха около нас. Спряхме за по едно кафенце някъде по пътя, като за първи път езиковата бариера ни попречи да си поръчаме каквото иска