Фанта пътешества

Не искам да съм си в къщи на рожденния ден! - с това изречение беше поставено началото на една страхотна разходка, организирана буквално за два дни. И тъй като периода беше около Великден, какво по хубаво от Йордания и Израел, като черешката на тортата трябва да е вечния огън в Йерусалим. Бърза комбинация от лоу кост авиокомпании ни отведе през Кипър в Амман. Град, който ни иненада с размерите си, както и с начина на обличане на жените. Не бях подготвена с блузи с дълги ръкави и се наложи бърза импровизация за да не привличам неодобрителни погледи докато се опитвахме да се смесим с тълпите по улиците. Незнайно как попаднахме първо на пазара, което принципно е едно от любимите ми места във всеки град. Винаги има интересни и супер вкусни неща, и Амман не ни разочарова - за първи път вкусвах пресни фурми. Толкова ни харесаха, че си купихме цяла торбичка да си хрупаме докато разглеждаме старата част на града. А из въздуха се носеше един много приятен аромат на наргиле, примесен с още нещо.

След невероятният петзвезден курорт се озоваваме в хотелска стая в средата на мюсулманският квартал в Мандалей. Голяма драма - никъде наоколо не продават бира, а на всичко отгоре и всяка сутрин се включва аларма от съседното минаре, която не можеш да изключиш. За сметка на това на тротоара на съседното кръстовище беше кръчмата с най-вкусна храна и най-невероятният мианмарски чай. Лично биг бос-а, един дебел чичка с голяма сива брада и броеница в ръка, дойде да ни попита всичко ОК ли е и да ни препоръча страхотния десерт с банани. Направо като ВИП гости се почувствахме, седнали на пластмасовите столчета на тротоара, до летящите моторчета по улицата. Мандалей е града който честно казано най ни разочарова от към забележителности. Разгледахме огромния правоъгълен дворец, който се намира на средата на огромният правоъгълен град, и се отправихме към най-висока пагода Маха Муни, от където да гледаме залеза и където по случай пълнолунието щеше да има фестивал на Светлините. Път