Йордания - Аман и Петра

Не искам да съм си в къщи на рожденния ден! - с това изречение беше поставено началото на една страхотна разходка, организирана буквално за два дни. И тъй като периода беше около Великден, какво по хубаво от Йордания и Израел, като черешката на тортата трябва да е вечния огън в Йерусалим. Бърза комбинация от лоу кост авиокомпании ни отведе през Кипър в Амман. Град, който ни иненада с размерите си, както и с начина на обличане на жените. Не бях подготвена с блузи с дълги ръкави и се наложи бърза импровизация за да не привличам неодобрителни погледи докато се опитвахме да се смесим с тълпите по улиците. Незнайно как попаднахме първо на пазара, което принципно е едно от любимите ми места във всеки град. Винаги има интересни и супер вкусни неща, и Амман не ни разочарова - за първи път вкусвах пресни фурми. Толкова ни харесаха, че си купихме цяла торбичка да си хрупаме докато разглеждаме старата част на града. А из въздуха се носеше един много приятен аромат на наргиле, примесен с още нещо. Следвайки аромата, както по анимационните филмчета, се озовахме на площада пред античният Римски театър, където малки деца продаваха наргилета под строгия поглед на възрастните. Но не това беше което ни заведе там, а аромата на току що свареното кафе с кардамон. Невероятно на вкус, но и адски силно, директно ни изстреля с бодра крачка към руините на театъра. Имахме още доста енергия, а и искахме да се качим малко по високо за да видим целият град, така че се отправихме нагоре по стълбите към Амманската цитадела, гордо кацнала на върха на съседния хълм. Част от доста голям комплекс в миналото, сега единствената изцяло запазена сграда е музей, в който могат да се видят доста интересни неща. Беше време за вечерната молитва, и докато се наслаждавахме на прекрасната панорама, изведнъж ни заля поток от песнопения, идващи едновременно от хилядите минарета в града. С този невероятен музикален съпровод под лъчите на залязващото слънце изпратихме първия ден на Йорданска земя.

Следващият ден започна рано сутринта, толкова рано че дори нямахме време да си вземем от любимото ми вече кафе. Първа спирка планината Небо - там където Мойсей за първи път вижда Обетованата земя. И там където за първи път аз лично видях китайски православен свещенник да изнася служба. Но явно такова е мястото - пълно с чудеса. Доста ветрец подухваше, така че не се бавихме много, а и бяхме доста нетърпеливи да се топнем в дълго очакваното Мъртво Море. Знаехме, че има плаж, но входа е доста скъп затова подпитахме шофьора дали не може да ни заведе някъде където няма да има нужда да плащаме. Той сякаш само това и чакаше, усмихна се широко и даже каза че ще се изкъпе с нас. Доста километри и доста завои изминахме през жълтите планини докато пред нас не се показа най-накрая морето. В един момент колата спря до една мантинела и шофьора каза - слизайте, тук е плажа. Какъв плаж, ние сме на пътя до ограда с тел (която се оказа изрязана за да се мине) и около нас само храсталаци. Да не споменавам и вишките през няколко стотин метра по притежение на целия бряг. Но речено - сторено, послушно прескочихме мантинелата, провряхме се през оградата и заслизахме по стръмният бряг надолу към водата. Човека културно посочи на мен и Мая един храст, който трябваше да е съблекалнята и си влезе да се къпе. Преоблякохме се набързо и газ и ние във водата, че все пак сме с бански по европейски стандарти, в мюсулманска страна, а малко по надолу от нас имаше една групичка младежи. Позабавлявахме се докато не забелязахме как младежите вече не са толкова далеч, и малко по малко скъсяват дистанцията, така че решихме че достатъчно смут внесохме в главите им и няма да е лошо да си ходим. Всичко Ок, но в момента в който кожата започва да съхне, солта от Мъртво море започва зверски да щипе, и тъкмо се чудихме как ще издържим няколко часа така, когато шофьора каза да го последваме и ни заведе до едно малко водопадче, скрито в храстите, където течеше сладка и не знайно как, но топла вода. Невероятен кеф.

Освежени, изкъпани и с приповдигнато настроение не усетихме кога изминахме останалите километри до крепостта Карак. Магнетично място, кацнало на върха на хълм, предлагащо скривалище от жегите в огромните хладни подземия. Но най-страхотното от всичко се оказа местната кръчма в която ни заведе нашият шофьор. Намираше се в нещо като предверие на супер стара сграда с много висок таван, и приготвяха най-вкусният хумус за цялото пътуване. Поръчахме си няколко порции и буквално облизахме чиниите. Чаят за изпроводяк беше от прясна мента и аз не можах да устоя и дори си взех и за из път. Вече бяхме нетърпеливи да стигнем до крайната точка, заветната Петра, а и бързахме за да успеем да хванем голямата атракция ' Petra by night'. Само един ден в седмицата отварят вратите на Петра за посетители вечер, като целият път до Съкровищницата е осветен само със свещи, а на края са постлани черги на земята за да можеш да се наслаждаваш спокойно на музиката и песните, които се изпълняват на живо докато по фасадата на Манстира се гонят разноцветни светлини. Усещането да вървиш из червените каньони под ярко светещите звезди, и да гледаш игрите на сенките по стените образувани от светлината на свещите е нещо незабравимо.