Фанта пътешества

Ей, какво не правят промоциите за самолетни билети. Не успяхме да се въздържим и рязко се сдобихме с билети за 'трикенд' или както е редно да се казва 'дълъг уикенд' в Неапол. Всички с които говорих за там бяха единодушни, че ще сме много разочаровани от града, и може би затова бяхме с доста ниски очаквания. Наистина, първите впечатления са за доста черни и мизерия, но това беше ограничено в района на гарата. То и в София там си е Кербала, така че нищо неочаквано. За сметка на това старият град гъмжи от живот -  пълно е със цветни сергийки, малки уютни заведенийца изскачат зад всеки ъгъл, а улиците се пръскат по шевовете от хора. Но най-голямо впечатление ни направи размера на сградите. Всичко е огромно! Вратите са по 5-6 метра високи, таваните по десет, дори и паметниците на площада за тройно на нашите. Ако целта им едно време е била да те карат да се чувстваш малък - еми постигнали са я! Поглеждаш и виждаш огромна врата, полуотворена. Влизаш - и се озоваваш в нещо под

След известно количество узо, кисела служителка на летището, която даже заплаши че няма да  пусне една част от веселата ни компания на самолета, и няколко часа полет се озоваваме на летището в Кутайси малко след полунощ. Имаме уговорка с Гогата, нашия шофьор, който въпреки закъснелият полет ни чакаше. Купуваме по една СИМ карта за да имаме нет, и заедно с още няколко българи се товарим на един бус. Пътя е дълъг, бирата е сладка, песните се леят и по първи петли ни стоварват в Местя. Разтоварваме багажа, нахълтваме в къщата, която Гогата ни показва и ха..едно човече липсва. Тръгвам да го търся, обаче не върви да викна в 6 сутринта, хората още спят, и случайно го виждам да обикаля из един двор. Какво правиш тук? Ами настаних се! Е къде, като ние сме в друга къща?? Опссс. Взимаме набързо багажа пред супер учудените погледи на вече разбудилите се стопани и се изнасяме. Супер, най-накрая ще си легнем да спим, нищо че петлите се разкукуригаха вече. Да обаче като влизаме в 'нашата' къ