Публикации

Венеция - фотопис 2

Изображение
Разходките из рая продължаваха, подкрепени с вкусни италиански пици и студена сангрия. Решихме да отделим време и на съседните острови - Бурано и Мурано. До там се стига с 'градския транспорт' и по точно с корабче. Всички знаят муранското стъкло, а на острова могат да се видят и купят хиляди фигурки, дрънкулки, обеци и каквото може да си помисли човек направени от цветно стъкло. Но ако оставим това настрана, островчето е малко и много очарователно. Тук живеят само 5000 души и те се изхранват основно от туризъм. Бурано от своя страна е много известен с цветните къщички и с дантелите които се продават там.  И аз да не остана по назад с цветовете :) Дори и къщичките за кучета са цветни Малко снимчици и от стъкленото царство.   Веси така и не каза дали стъклените цветя миришат хубаво :) час пик Няколко неща които непременно трябва да се пробват във Венеция - сладоледа, шприц и страхотната паста която е във всякакви възможни цветове и форми. Студената

Венеция - фотопис

Изображение
За Венеция има доста противоречиви мнения - едни казват че каналите миришат ужасно, други казват че атмосферата е страхотна, така че три кокони (аз, Деската и Веси) решихме да си спретнем едно женско трипче за да проверим кой прав, кой крив :) От София има супер удобни и с една промоция и супер изгодни билети на Уиз директно до Венеция. Спането беше малко по сложно, тъй като искахме да сме в самото градче а там хотелите са доста скъпички. В крайна сметка си букнахме стая в общежитията на един университет, който лятото почива, само дето може и да не бяхме ученици/студенти но правилата за туристи бяха същите - вратите се заключваха в 12 и ако закъснееш с прибирането, може да спиш навън :) Първоначално изобщо не ни хареса идеята да имаме вечерен час, но после стана ясно че след обикаляне от сутринта нямахме сили да сме навън до ранните часове на нощта. Да придобием първи впечатления от високо  Моста на въздишките Венеция ни заплени - толкова романтичен град, толкова крас

Санкт Петербург - фото дневник - нощ

Изображение
Нито едно пътуване не е завършено без малко опити за нощни снимки :) Казвам опити защото са правени без статив..

Санкт Петербург - фото дневник 2

Изображение
Казват че Санкт Петербург е 'северната Венеция' , поради многото канали и самата река Нева която минава през него. Има хиляди корабчета сновящи напред назад а една от атракциите е да се види как се вдига подвижният мост който води към Петропавловската крепост. Ние тази атракция решихме да я оставим за през нощта за по ефектно, а деня да посветим на малко красоти които са на 20-на км извън града - Царско Село и Петерхоф. И до двете места има супер удобни маршрутки, като от Петерхоф избрахме да се приберем с лодка за да видим малко града и от към водата. Преди това имахме среща с една рускиня с която се бяхме запознали чрез каучсърфинг. Тя искаше да си практикува английския и се бяхме разбрали да ни разведе из града. Изборът и беше обиколка на Петропавловската крепост :) Готино е да се срещнеш с хора които си живеят там, момичето ни разказа доста неща, но за съжаление не разполагаше с много време. Трябваше да пътува час с метрото за да се прибере до тях - огромните

Санкт Петербург - фото дневник

Изображение
Края на Август - идеален сезон за посещение на Русия. Еуфорията и тълпите от туристи заради белите нощи вече ги няма, денят все още е дълъг (даже доста, стъмваше се към 11) а и не е станало студено. Е като за нашите разбирания си беше хладно вечер, но през деня си е страхотно за разходки. Еми имайки предвид всичко това, везните наклониха към Санкт Петербург. Кацнахме неприлично рано на летището - към 5 сутринта и докато тръгне първия транспорт поспахме на столчетата в чакалнята. Преди да се настаним пообиколихме малко да пийнем кафенце а и да добием първи впечатления Страхотен град - всичко е огромно, булевардите са с по 6 платна, спирките за метрото са огромни, даже и алкохола се продава в огромни опаковки. За сградите нямам думи - красиви, поддържани, кеф му прави на човек дори само да се разхожда по улиците. Любимо място ми стана уличката до църквата 'Възкресение Христово', както и самата църква - като от приказка. А за Ермитажа - въпреки че по набързо минавахме