За Индия винаги съм била 'на кантар'. От една страна беше любопитството и екзотиката, от друга мръсотията за която всички говорят. Но хора всякакви, мнения най-различни, така че дойде момента да проверя сама. За съжаление нямахме много време, така че успяхме да отделим само седмица. За толкова голяма държава това е абсурдно малко, но пътуването по скоро реших да е с проучвателна цел, а и кой бяга от снимка пред Тадж Махал :) Слизаме рано рано сутринта, от самолета май към 5 беше, и за мое учудване офиса на мобилния оператор работи, та пушек се вдига. Супер, ще си купим сим карта с интернет за телефона. Звучи лесно, но се започна едно снимане, едни регистрации, айде пак да се снимаме че не си излязла добре, та така поне 40 минути. Още малко и автографи щяха да ми искат. Най-накрая - алелуя, казаха след малко идва нета. Да видим... Излизаме и се започва с пазарлъка и с лъжите: метрото не ходило до там, не работело, било скъпо и т.н. Те щели да ни закарат на супер евтина цена. В к...
И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници... След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни порт...
Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек. Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa , построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място з...
Коментари
Публикуване на коментар