И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници... След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни порт...
Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек. Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa , построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място з...
Много се чудихме тази година какво да правим Великденските празници и в последния момент ни хрумна да отидем до Кръстова Гора по 'семейно', т.е. аз, Руди и Нева. За наше учудване имаше места за спане въпреки късната резервация и то в много добро хотелче в което ни пуснаха с Нева. Както и се очакваше пътуването до там беше супер дълго, цяла София се изнасяше по магистралата и по някаква неразбираема за нас логика всички и в двете ленти караха с 80км/ч. По закона на Мърфи след като слязохме от магистралата и започнаха моите 'любими' завои, заваля и дъжд... Супер, не стига че пътя към село Борово където ни е хотела е супер тесен, със адски много завои ами и дъждец. Нищо, може пък да ни върви по вода :) След дългото пътуване най накрая влязохме в стаята и от терасата се разкри най страхотната гледка която можехме да си представим която ни накара да забравим часовете прекарани в колата на мига. Докато се настаним дъждеца беше спрял, облаците бяха страхотни, така че беше...
Коментари
Публикуване на коментар