Първото нещо беше да си купим билети за Мачу Пикчу. Доста повървяхме докато намерим къде точно се продават, но видяхме и доста от нецентралната част на Куско - която е доста мръсна и адски шумна. На връщане решихме че е време да опитаме и така известното питие за което всички говорят – Писко Сауър. Приготвя се от ликьора Писко който е на база ферментирал гроздов сок. Ние освен традиционното Писко Сауър си взехме и Писко Кока и Писко Туна (туна са плодовете на кактус) Много ни харесаха,а и на 3500 височина след 2 коктейла си толкова щастлив :) Неусетно беше станало тъмно – което е нормално имайки предвид че в 5 следобед залязва слънцето – а и ние бяхме супер изморени и решихме да се приберем в хостела. За наш ‚късмет‘ съседите бяха решили да пият и пеят цяла вечер. Разбрахме че те си живеят там с месеци и от време на време поработват за да изкарат колкото за храна и наема. Самият хостел изглеждаше супер на картинка, но беше най ужасния от целия ни престой в Перу. Ужасно мръсен и нашата...
Не искам да съм си в къщи на рожденния ден! - с това изречение беше поставено началото на една страхотна разходка, организирана буквално за два дни. И тъй като периода беше около Великден, какво по хубаво от Йордания и Израел, като черешката на тортата трябва да е вечния огън в Йерусалим. Бърза комбинация от лоу кост авиокомпании ни отведе през Кипър в Амман. Град, който ни иненада с размерите си, както и с начина на обличане на жените. Не бях подготвена с блузи с дълги ръкави и се наложи бърза импровизация за да не привличам неодобрителни погледи докато се опитвахме да се смесим с тълпите по улиците. Незнайно как попаднахме първо на пазара, което принципно е едно от любимите ми места във всеки град. Винаги има интересни и супер вкусни неща, и Амман не ни разочарова - за първи път вкусвах пресни фурми. Толкова ни харесаха, че си купихме цяла торбичка да си хрупаме докато разглеждаме старата част на града. А из въздуха се носеше един много приятен аромат на наргиле, примесен с още нещо....
Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек. Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa , построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място з...
Коментари
Публикуване на коментар