За Индия винаги съм била 'на кантар'. От една страна беше любопитството и екзотиката, от друга мръсотията за която всички говорят. Но хора всякакви, мнения най-различни, така че дойде момента да проверя сама. За съжаление нямахме много време, така че успяхме да отделим само седмица. За толкова голяма държава това е абсурдно малко, но пътуването по скоро реших да е с проучвателна цел, а и кой бяга от снимка пред Тадж Махал :) Слизаме рано рано сутринта, от самолета май към 5 беше, и за мое учудване офиса на мобилния оператор работи, та пушек се вдига. Супер, ще си купим сим карта с интернет за телефона. Звучи лесно, но се започна едно снимане, едни регистрации, айде пак да се снимаме че не си излязла добре, та така поне 40 минути. Още малко и автографи щяха да ми искат. Най-накрая - алелуя, казаха след малко идва нета. Да видим... Излизаме и се започва с пазарлъка и с лъжите: метрото не ходило до там, не работело, било скъпо и т.н. Те щели да ни закарат на супер евтина цена. В к...
Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек. Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa , построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място з...
Пътуването с влака не беше толкова зле, даже се запознахме с един индийци които ни поканиха на гости в Матхура. Отказахме учтиво, имахме си букнат хотел с много висок рейтинг (умишлено споменавам рейтинга) Слизаме надвечер от влака и по стара традиция ни заобикалят десетки хора да искат нещо от нас. Аз съм отново с гениалните идеи обаче - айде да повървим, то е на 10 мин, за какво ни е тук тук.Тръгваме с бойна крачка, и след първата пресечка се озоваваме в гетото на гетото. Заобикаляме прасета, огромни крави, прескачаме реки от нещо което определено не е вода. Купчините буклук се губят някакси в пейзажа, пасват на картинката. От всяка къща се появяват изумени физиономии, явно се чудят какво правим там. И ние се чудихме ама продължаваме да вървим.. Заобикаляме мъж който бавно си точи мачетето (или както и да се казва огромен нож), една баба чистеше кокошка на улицата, и в тази идилия се върти ръчно направено виенско колело! Много ми се искаще да го снимам, но не ми се оставаше без телеф...
Коментари
Публикуване на коментар