Виетнам и Ha Long Bay

Целта на тридневното ни пребиваване във Виетнам беше заливът Ха Лонг, или в превод 'Ниско летящият дракон'. С идеята да спестим време този път си капарирахме организиран двудневен круиз със спане на кораб, като в 8 сутринта трябваше да дойдат да ни вземат от хотела в старата част на Ханой. До тогава имахме цял ден да се потопим в лудницата на Азия. Още сутринта на летището ни посрещна горещ и влажен въздух и изобщо не се изненадахме че термометрите показваха 30 градуса. Метнахме се на градския автобус, който трябваше да ни остави някъде близо до стария квартал, и от там вече със знаци и една принтирана карта, невероятно как, но успяхме да си намерим хотела без много лутане. Набързо метнахме раниците в стаята и започнахме голямото обикаляне. Ханой ни посрещна подобаващо - буквално на всяка крачка имаше нещо екзотично и интересно за хапване, всяко пресичане на улицата беше уникално изживяване, а хората бяха изключително колоритни и фотогенични.

Нямахме план, безцелно си обикаляхме и случайно попаднахме на Храма на Литературата. Сградата е била е университет посветен на Конфуций, като студентите са били само аристократи и членове на кралските фамилии. Който успешно завърши обучение, получава честта името му да се гравира върху каменна плоча, лежаща на гърба на каменна костенурка. Като цяло храма не впечатлява кой знае колко с нещо, освен с готините бонзай в градината. Нямаше как да пропуснем и мавзолея на Хо Чи Мин, та макар и само от вън. Той беше огромен...Времето напредваше, а за единствената атракция предвидена за деня не си бяхме купили билети, така че бавно се запътихме към Noan Kiem Lake. Там се намира Water Puppet Theatre, традиция датираща още от 11 век. Представлението е с дървени кукли, като актьорите не се виждат и всичко се играе в басейн пълен с вода. Съпровода е от традиционен китайски оркестър, като имаха и разказвач, който се опитваше да говори на английски, но ние не разбирахме абсолютно нищо. Честно казано, беше интересно първите 15на минути, след това доста голяма част от публиката удари по една дрямка, като някой даже си похъркваха лекичко.

На другата сутрин в уречения час вече бяхме се натоварили в микробусчето и гида се опитваше да ни забавлява докато пътувахме към залива. Придремахме няколко часа, докато най-накрая не ни качиха на доста добре изглеждащо корабче. Опитаха се още в началото да ни накарат да седнем за обяд, но доста време им отне докато съберат всички вътре - никой не искаше да откъсне очи от невероятния пейзаж навън. А за облужването и храната нямам думи - седем степенно меню, всичко страшно вкусно, персонала изключително любезен, даже сервитьора се беше притеснил дали Данчо не е останал гладен, и се опита да го попита. Естествено ние гледахме доста неразбиращо и го накарахме да повтори пет пъти въпроса, докато разберем какво иска да ни каже. Даже малко ни стана неудобно, че не го разбираме и аз предложих просто да си избере да отговори с Да или Не, пък то ще стане ясно дали е уцелил с отговора.
Заливът Ха Лонг е нещо, което определено трябва да се види. Дори и многото круизни корабчета не могат да разрушат изживяването. Качихме се на върха на оствов Титоп за невероятна гледка към целия залив. Според нашия гид, острова бил кръстен на Тито, сега дали е вярно или не - не мога да кажа, може да попитате чичко Гугъл. Покарахме каяци, разгледахме и една пещера и времето неусетно се изниза и стана време за вечеря и коктейли на палубата.

Колкото и да беше хубаво и да ни се искаше още да останем, след посрещане на изгрева, и Тай Чи тренировка на палубата, се върнахме при бусчето и отпътувахме за Ханой. Мотайки се вечерта из малките улички на града, случайно попаднахме на невероятна гледка - влакови релси, минаващи на метри от къщите. Решихме, че след като на едно кафене има разписание кога точно минава влака покрай кафето, явно е интересно и се настанихме да чакаме. Признавам си, влака беше голяма изненада - беше огромен, минава на сантиметри от къщите и се движи супер бързо. Уникално, нямаше как да не повторим - обаче следващият влак е в 6 сутринта. Ами не ни трябваше много време да оформим плана - влакче в 6, после по едно egg coffee, тъй като това кафе се предлага само в Ханой а все още не бяхме пробвали, и след това към летището. Речено сторено - сутринта съседския петел ни събуди точно на време, и колкото и странно да ни изглеждаше толкова ранно ставане, на заведението до нас, където предлагаха явно най-доброто ПО в квартала. вече имаше 20 човека опашка. Хубаво е, че живота в Ханой започва по тъмно, поне не сме само ние луди да се мотаме рано рано по улиците. За сметка на това си лягат с кокошките...Та обратно на влака - успехме точно навреме, беше доста по бавен от предния ден и по малък, явно вечер е момента за снимки, но пак бяхме доволни. Остана последното нещо - кафето с яйце! Нещо което звучи ужасно гадно, но е невероятно вкусно. Изпихме по три кафета, толкова ни хареса. А може и да беше за да се извиним на женицата, че Данчо за малко да седне върху масата, вместо на столчето, ама то как да не се обърка човек - техните масички, ние ползваме за столче. Останалото време използвахме за последни покупки на супер специалното кафе, ядено от животника подобна на невестулка, което между другото не мирише на кафе, а на шоколад и се запътихме към мястото на маршрутките. Там отново имахме малко проблеми с английския, но вече питахме само по два пъти. Разговора беше от рода:
Шофьора - Чилибо? Ние, гледайки умно - Моля? Той: - Чилибо? Някой от нас: Ааааа, three people? Той: Yes
Идеално, разбрахме се за бройката, че даже ни закара и до правилния терминал на летището.