Индия за начинаещи

За Индия винаги съм била 'на кантар'. От една страна беше любопитството и екзотиката, от друга мръсотията за която всички говорят. Но хора всякакви, мнения най-различни, така че дойде момента да проверя сама. За съжаление нямахме много време, така че успяхме да отделим само седмица. За толкова голяма държава това е абсурдно малко, но пътуването по скоро реших да е с проучвателна цел, а и кой бяга от снимка пред Тадж Махал :)

Слизаме рано рано сутринта, от самолета май към 5 беше, и за мое учудване офиса на мобилния оператор работи, та пушек се вдига. Супер, ще си купим сим карта с интернет за телефона. Звучи лесно, но се започна едно снимане, едни регистрации, айде пак да се снимаме че не си излязла добре, та така поне 40 минути. Още малко и автографи щяха да ми искат. Най-накрая - алелуя, казаха след малко идва нета. Да видим...

Излизаме и се започва с пазарлъка и с лъжите: метрото не ходило до там, не работело, било скъпо и т.н. Те щели да ни закарат на супер евтина цена. В крайна сметка се качихме на метрото, което срещу скромната сума от 120 рупи за двама ни закара точно до гара Ню Делхи. За сравнение, невероятната цена за таксито беше 950 рупи. Та слизаме с бодра крачка от метрото и аз заявявам: няма проблем, купихме карта с интернет от летището, сега ще видим къде е хостела. Да ама не точно - картата все още не се е активирала, а това значи че не можем и да се обадим да кажем да ни вземат. Можеше и по лошо да е, все пак е 7 часа и е светло вече. Хващаме един тук тук и обикаляме 10-15 мин, като ни спира уж пред хотела. Пооглеждам се, еми все едно са ни стоварили в центъра на Столипиново. Както ида е, слизаме и започваме да газим напред назад из боклуците за да си намерим хостела. Светльо вече е в шок от обстановката и иска директно да си хващаме метрото към летището. Май Индия няма да му понесе :) 

И о, чудо! Намираме заветната табела, та даже и ни дават запазената стая! Има и прозорец! Е, гледата е висока стена на отстояние 30см, но така или иначе да го отвориш е равно на самоубисйтво, защото миризмите които искаха да навлязат вътре изобщо не бяха за предпочитане (за моя огромна радост, през цялото време в Индия бях със запушен нос- йеййй) Айде да спим малко, а аз тайно се надявам междувременно да поизчистят улиците, за да изглежда по приветливо.

Аз нямам търпение да излезем да разглеждаме, а Светльо не иска дори да си покаже носа навън. След малко убеждаване, че боклуците ще са изчистени, излизаме. Мятаме се отново на тук-тук, като междувременно вече си го викаме през Uber, за да сме сигурни че ще ни остави където искаме, и се възползваме от следобяда да разгледаме червеният форт. Аз съм оптимист, че от там пеш ще стигнем до една джамия, която изглеждаще супер готино след залез. Но не съм отчела факта, че уцелваме пазарен ден и по целият път натам е огромен бит пазар с милиони хора и едвам едвам си пробиваме път в тълпата. Всички се бутат, предлагат ти хиляди безумни неща, чувстваш се като във водовъртеж от звуци и миризми. А в какво газиш по добре да не се вижда, но по миризмата се добива доста добра представа. За капак трябваше да се събуем боси, за да влезем в джамията - е тук не познаха! Само като си помислих как ще се сдобия с поне сто вида гъбички на краката, и реших, че джамията май е по красива от вън, а не от вътре..Успяхме някакси да прегазим до малко по спокойна уличка, да се метнем на тук тук и да се приберем в леглото. Като за първи ден в Делхи мисля че е достатъчно.

Втория ден беше доста по добре, или след като се понаспи човек нещата винаги за по розови. Стандартно си взехме тук-тук, то така или иначе половината ни време в Индия мина във возене на тук туци, и се изсипахме пред входа на Humayun tomb. Според инфо в мрежата, тази гробница е вдъхновението за построяването на Тадж Махал. Тя е и първата гробница в този стил - с много градини и фонтани. Готина е наистина, а и беше доста спокойно от към туристи. Нямаше как да пропуснем след това и India Gate, което явно се води мега забележителсност за местните, защото имаше поне десетина цели училища на разходка там. Малките бяха супер любопитни, искаха да се снимаме, разпитваха ни, абе като филмови звезди бяхме, само автографи дето не раздавахме.

След обяд решихме да се отбием в 'белия квартал', че ни препоръчаха място за ядене на тортички. Аз като ценител, нямаше как да пропусна и се озовахме в мега яката сладкарница, където без да преувеличавам 20 минути не можех да реша какво да си взема. Жалко, че не изпращат до България, щях да си поръчам количества :) Деня предължи с гости в българското посолство и сладки приказки. Много е готино да се видиш с приятели на хиляди километри от вкъщи. Те ни казаха, че Old Delhi, точно квартала около централната гара където ни е хостела бил най-наркоманския квартал. Е, ама пък е удобен като транспорт ;) А и е весело: Уцелваме местен 'квартален' фестивал, като по главната улица на квартала гърми музика от украсени камиони, раздават безплатно храна, и има демонстрации на техни бойни изкуства. Пълна лудница! 

Почти забравих да спомена - вързахме се като шарани на най-баламския туристичеки капан. Отиваме да си купим билети за влака и точно пред гишетата на гарата ни спира униформен служител (и наистина си работи на гарата) който ни излъга, че не работят гишетата и няма от къде да купим билети освен от официалното тур бюро. Имаше логика, имайки предвид, че часа беше към 9 вечерта..Та качваме се на поредния тук тук, закарват ни до офиса, който е копие на истинския (после проверих) и най-чинно ни издрусват тройна цена на билета. Умрях от яд разбира се, но поне билетите си бяха истински, та на следващия ден си се качихме на влака за Матхура и нямаше проблем. Но да си знаете - проверявайте всичко което ви кажат индийците, ако е добър ден - вижте дали има слънце :)

Продължаваме към следващата цел - родното място на Кришна. Е няма такъв шок...