Йордания и Израел - от Петра до Ейлат
През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.
Следвайки неговите стъпки, рано сутринта ние също се озоваваме заобиколени от високите каньони водещи към сърцевината на древния град. Окъпана от светлината на жаркото слънце, Съкровищницата изглеждаше още по внушителна. Решаваме, че гледката от високо ще я оставим за навръщане и продължаваме напред, подминавани от теглени от коне 'каляски'. Докато вървяхме из долината, наслаждавайки се на старият амфитеатър, гробниците, и невероятните червени скали, искрено се радвахме че тръгнахме рано сутринта, за да имаме време да обиколим всичко. Местните придвидливо бяха помислили и за хората, които нямат сила да вървят: цялата долина беше разпределена на четири отсечки, предлагащи различни средства за придвижване: от входа още можеш да пояздиш кон, из каньона се предлага удоволствието возене в 'каляска', следва яздене на камила и за капак - по стълбите нагоре те качва магаренце. Каквото му душа иска на човек..
Не искам, а и не мога да опиша Петра. Това е място, което всеки трябва да усети и види. Неусетно отлетя целият ден и се озовахме драпащи с последни сили по баира водещ към хостела. Набелязахме си едно ресторантче и изпратихме подобаващо с местна кухня последният залез на Йорданска земя. На сутринта се качихме на междуградския автобус, който трябваше да ни закара до границата с Израел. Компанията беше супер колоритна - зад нас седна един чичка, който през цялото пътуване четеше на глас, най вероятно корана. От един бус се изсипаха всички пет жени на някой от богаташите, като той дойде до автобуса, плати им билетите и инструктира шофьора. Оказа се, че отиват на лекар в 'големия град'. По пътя качихме и мъж, заедно със силно напарфюмираната му жена, която не знам как не колабира от жега увита в черно от глава до пети. Пътувахме си щастливо заедно с пъстрата палитра от спътници, докато опаааа - спукахме гума. Първа гумаджийница - затворена, ами да покараме още десетина километра със спукана гума до втората. Е там поне имахме късмет, и след около половин час бяхме готови да потегляме. Стигнахме без повече произшествия до границата и десет минути по късно вече бяхме на Израелска земя. Тотален шок! Прашните разбити пътища бяха заменени с нов асфалт, порутените постройки се превърнаха в лъскави бели вили с басейни и палми, а фереджетата се смалиха до бюстиета.
Всичко супер, обаче се озоваваме в страната точно по време на Шабат. Т.е. няма градски транспорт, а такситата возят на десеторни цени. Ами ясно е, че с багажа пеш няма как да вървим от границата до центъра, така че време за алтернативни мерки. По случайност спира един микробус който остави гостите от някакъв хотел и ние естествено нямаше как да изпуснем възможността да се попазарим малко.
'Ще ни вземеш ли до центъра?' - ' Ама аз не съм градски транспорт'
'Ще си платим' - ' Качвайте се'
Все пак сме в Израел, шанса да не ни вземе парите беше доста близо до нула. Като видяха че се качихме, и другите чакащи на границата и те се метнаха вътре и набързо микробуса се запълни. След прашните червени скали на Йордания, какво по добре от плажче и шнорхелинг. Оказа се, че има невероятно място с корали, което даже е безплатно (добре че беше хазяйката рускиня да ни светне, иначе там никога не бихме отишли сами) и е само на няколко спирки с автобус. Да ама не - Шабат, и автобус Йок! Много ме беше яд, но няма какво да се направи, така че се възползвахме от градския плаж. Но на другия ден успяхме да стигнем и определено до момента това е най якото място за шнорхелинг на което съм била. Коралите започват от пясъка, дори влизането в морето е само от едно място, обозначено с въженца за да не се чупят и настъпват коралите, а цветните рибки започват да ти плуват около краката още преди да си минал и един метър във водата. За сметка на красотата във водата, самият плаж беше камъни и претъпкан с палатки и каравани, но въпреки това не само си намерихме място на сянка на бара, но даже и с шезлонги се уредихме. Поплацикахме се доста, изпихме по един студен арак и много на косъм успяхме да си хванем автобуса за Йерусалим.
Следвайки неговите стъпки, рано сутринта ние също се озоваваме заобиколени от високите каньони водещи към сърцевината на древния град. Окъпана от светлината на жаркото слънце, Съкровищницата изглеждаше още по внушителна. Решаваме, че гледката от високо ще я оставим за навръщане и продължаваме напред, подминавани от теглени от коне 'каляски'. Докато вървяхме из долината, наслаждавайки се на старият амфитеатър, гробниците, и невероятните червени скали, искрено се радвахме че тръгнахме рано сутринта, за да имаме време да обиколим всичко. Местните придвидливо бяха помислили и за хората, които нямат сила да вървят: цялата долина беше разпределена на четири отсечки, предлагащи различни средства за придвижване: от входа още можеш да пояздиш кон, из каньона се предлага удоволствието возене в 'каляска', следва яздене на камила и за капак - по стълбите нагоре те качва магаренце. Каквото му душа иска на човек..
Не искам, а и не мога да опиша Петра. Това е място, което всеки трябва да усети и види. Неусетно отлетя целият ден и се озовахме драпащи с последни сили по баира водещ към хостела. Набелязахме си едно ресторантче и изпратихме подобаващо с местна кухня последният залез на Йорданска земя. На сутринта се качихме на междуградския автобус, който трябваше да ни закара до границата с Израел. Компанията беше супер колоритна - зад нас седна един чичка, който през цялото пътуване четеше на глас, най вероятно корана. От един бус се изсипаха всички пет жени на някой от богаташите, като той дойде до автобуса, плати им билетите и инструктира шофьора. Оказа се, че отиват на лекар в 'големия град'. По пътя качихме и мъж, заедно със силно напарфюмираната му жена, която не знам как не колабира от жега увита в черно от глава до пети. Пътувахме си щастливо заедно с пъстрата палитра от спътници, докато опаааа - спукахме гума. Първа гумаджийница - затворена, ами да покараме още десетина километра със спукана гума до втората. Е там поне имахме късмет, и след около половин час бяхме готови да потегляме. Стигнахме без повече произшествия до границата и десет минути по късно вече бяхме на Израелска земя. Тотален шок! Прашните разбити пътища бяха заменени с нов асфалт, порутените постройки се превърнаха в лъскави бели вили с басейни и палми, а фереджетата се смалиха до бюстиета.
Всичко супер, обаче се озоваваме в страната точно по време на Шабат. Т.е. няма градски транспорт, а такситата возят на десеторни цени. Ами ясно е, че с багажа пеш няма как да вървим от границата до центъра, така че време за алтернативни мерки. По случайност спира един микробус който остави гостите от някакъв хотел и ние естествено нямаше как да изпуснем възможността да се попазарим малко.
'Ще ни вземеш ли до центъра?' - ' Ама аз не съм градски транспорт'
'Ще си платим' - ' Качвайте се'
Все пак сме в Израел, шанса да не ни вземе парите беше доста близо до нула. Като видяха че се качихме, и другите чакащи на границата и те се метнаха вътре и набързо микробуса се запълни. След прашните червени скали на Йордания, какво по добре от плажче и шнорхелинг. Оказа се, че има невероятно място с корали, което даже е безплатно (добре че беше хазяйката рускиня да ни светне, иначе там никога не бихме отишли сами) и е само на няколко спирки с автобус. Да ама не - Шабат, и автобус Йок! Много ме беше яд, но няма какво да се направи, така че се възползвахме от градския плаж. Но на другия ден успяхме да стигнем и определено до момента това е най якото място за шнорхелинг на което съм била. Коралите започват от пясъка, дори влизането в морето е само от едно място, обозначено с въженца за да не се чупят и настъпват коралите, а цветните рибки започват да ти плуват около краката още преди да си минал и един метър във водата. За сметка на красотата във водата, самият плаж беше камъни и претъпкан с палатки и каравани, но въпреки това не само си намерихме място на сянка на бара, но даже и с шезлонги се уредихме. Поплацикахме се доста, изпихме по един студен арак и много на косъм успяхме да си хванем автобуса за Йерусалим.
Коментари
Публикуване на коментар