Фанта пътешества

Рано рано сутринта ни изсипаха от автобуса на улицата в някакво градче, което се оказа на десетина километра от езерото. Пуснахме в действие уменията в преговарянето и набързо се спазарихме с един шофьор на такси, който директно ни закара до страхотно хотелче. Казаха ни, че е седмицата на фестивала Phaung Daw OO. Четири статуи на Буда, целите покрити със злато се поставят на кралската баржа и две седмици обикалят от село в село около езерото, като във всяко село остават по няколко дни. За късмет точно на другата сутрин трябваше да местят статуите в следващото село, като това е цяла церемония която се провежда по изгрев слънце. Веднага си запазихме лодка с уговорка лодкаря да дойде в 5.30 сутринта да ни вземе от хотела и цял ден да обикаляме. А за да уплътним днешният ден няколко часа се помотахме из селцето. Не че има кой знае какво да се гледа, но пък винаги има какво да се опита на местния пазар. Купихме си супа с нещо, което май беше тофу, и не беше от най-успешните избори, пихме ис

Пристигаме на летището в Янгон точно в най-голяма жега по обяд и бързо се мятаме на градския автобус, който би трябвало да ни закара горе долу близо до хостела. Странно, въпреки че е Азия, тук липсват хилядите мотопеди както в другите страни, а булевардите са широки, подредени, и разбира се задръстени. И не може да няма нещо абсурдно, все пак си е Азия, колите са с обратен волан, но движението е нормално. Няколко дни по късно ни беше обяснено, че тък като колите им били стари, на по 10 години, затова всички са с десен волан. Тогава само такива се били произвеждали в Япония (мигаме умно), но ако колата е по-нова, вече има избор и да е с ляв волан. Опитахме да обясним, че коли с ляв волан има от доста по отдавна, и надали това е причината, но човека стоеше твърдо зад думите си. Еми добре, няма пък да спорим за глупости. Стигнахме до крайната спирка, намерихме една карта на града и излезе, че изобщо не сме толкова близо колкото си мислихме. Янгон е построен по американски модел - с перпе

Целта на тридневното ни пребиваване във Виетнам беше заливът Ха Лонг, или в превод 'Ниско летящият дракон'. С идеята да спестим време този път си капарирахме организиран двудневен круиз със спане на кораб, като в 8 сутринта трябваше да дойдат да ни вземат от хотела в старата част на Ханой. До тогава имахме цял ден да се потопим в лудницата на Азия. Още сутринта на летището ни посрещна горещ и влажен въздух и изобщо не се изненадахме че термометрите показваха 30 градуса. Метнахме се на градския автобус, който трябваше да ни остави някъде близо до стария квартал, и от там вече със знаци и една принтирана карта, невероятно как, но успяхме да си намерим хотела без много лутане. Набързо метнахме раниците в стаята и започнахме голямото обикаляне. Ханой ни посрещна подобаващо - буквално на всяка крачка имаше нещо екзотично и интересно за хапване, всяко пресичане на улицата беше уникално изживяване, а хората бяха изключително колоритни и фотогенични. Нямахме план, безцелно