Фанта пътешества

След известно количество узо, кисела служителка на летището, която даже заплаши че няма да  пусне една част от веселата ни компания на самолета, и няколко часа полет се озоваваме на летището в Кутайси малко след полунощ. Имаме уговорка с Гогата, нашия шофьор, който въпреки закъснелият полет ни чакаше. Купуваме по една СИМ карта за да имаме нет, и заедно с още няколко българи се товарим на един бус. Пътя е дълъг, бирата е сладка, песните се леят и по първи петли ни стоварват в Местя. Разтоварваме багажа, нахълтваме в къщата, която Гогата ни показва и ха..едно човече липсва. Тръгвам да го търся, обаче не върви да викна в 6 сутринта, хората още спят, и случайно го виждам да обикаля из един двор. Какво правиш тук? Ами настаних се! Е къде, като ние сме в друга къща?? Опссс. Взимаме набързо багажа пред супер учудените погледи на вече разбудилите се стопани и се изнасяме. Супер, най-накрая ще си легнем да спим, нищо че петлите се разкукуригаха вече. Да обаче като влизаме в 'нашата' къ

Така и така денят започна с храм, защо да не го продължим в същия дух. Gyueongju е бил столица на древното кралство Silla, за почти 1000 години, а след това важен културен и търговски център. Сега почти целият стар град е част от списъка за културно наследство на Юнеско, а в околностите му са два от най-старите будистки храма Гулгулса и Булгукса. Самият град също не е за пренебрегване, все пак го наричат 'Музеят без стени', затова решихме да отделим една вечер и да се помотаем из забележителностите. Решихме, че кралските гробници звучат интересно и започнахме от тях. Те се намираха в доста голям парк, където измежду цветните листенца се виждаха доста високи могили, които обаче за наше съжаление нито бяха отворени, нито дори и разкопани. Единствено доказателство, че са гробници, а не обикновени хълмчета беше надпис че е забранено катеренето по тях и глобата е няколко милиона или затвор. Доста разочароващо, но пък насторението се пооправи когато видяхме една огромна опашка от хо

Великден в Йерусалим, поредна мечта, която за мое щастие успя да се сбъдне. Град, който запленява с разнообразието от религии и обичаи събрани между високите каменни стени. Нвсякъде цареше празнично насторение, хората се стичаха към Божи Гроб от всички страни и всеки се стараеше да се приближи колкото е възможно повече, дали за да чуе Великденската литургия, или просто за да се наслади на магията което се носеше във въздуха. В 12 вечерта камбаните запяха звънко над града и от всякъде около нас се разнесе 'Христос Воскресе'. Запалихме свещичките и се гмурнахме в морето от хора от всички краища на света, за да се разходим из симпатичните малки улички заобикалящи Божи Гроб. Нямаше ги стотиците сергии, нямаше я блъсканицата от туристи дошли само за през деня. Беше останало само очарованието на каменните сгради и притихналите фонтани. Градът се събуждаше за поредният слънчев ден, и ние не издържахме на изкушението да се потопим в екзотиката на местните пазари. От всякъде