Златна есен в Южна Корея - храмове

Така и така денят започна с храм, защо да не го продължим в същия дух. Gyueongju е бил столица на древното кралство Silla, за почти 1000 години, а след това важен културен и търговски център. Сега почти целият стар град е част от списъка за културно наследство на Юнеско, а в околностите му са два от най-старите будистки храма Гулгулса и Булгукса. Самият град също не е за пренебрегване, все пак го наричат 'Музеят без стени', затова решихме да отделим една вечер и да се помотаем из забележителностите.
Решихме, че кралските гробници звучат интересно и започнахме от тях. Те се намираха в доста голям парк, където измежду цветните листенца се виждаха доста високи могили, които обаче за наше съжаление нито бяха отворени, нито дори и разкопани. Единствено доказателство, че са гробници, а не обикновени хълмчета беше надпис че е забранено катеренето по тях и глобата е няколко милиона или затвор. Доста разочароващо, но пък насторението се пооправи когато видяхме една огромна опашка от хора, които чакаха да се снимат явно на 'перфектното' място. Разбира се не устояхме на изкушението да им направим няколко фото бомби, и доволни си продължихме разходката. Много приятно градче, с малки улички пълни с магазинчета и уютни ресторантчета, което вечерта стана приказно красиво.

На следващият ден с голям ентусиазъм се качихме на автобуса и потеглихме към манастира. Имахме си резервация за една нощувка в храм Гулгулса, или храма на каменния Буда, където се практикува бойното изкуство Сунмундо и ние трябваше да участваме в тренировките. Сунмундо е комбинация между техники на дишане, йога и бойни изкуства. 

Речено сторено, след няколко жестикулации и опити да произнесем правилно името на храма, шофьора уж ни разбира, и ни стоварва на едно кръстовище в планината, сочейки едно пътче. Ами добре, раниците на гръб и газ пеша по пътя. За късмет, явно корейския ни е доста по добър от колкото си мислихме, защото за наше учудване наистина след няколко километра се озовахме пред вратите на храма. Посреща ни една женица, малко учудена какво правим там (оказва се, че сме в почивния от чужденци ден) но все пак ни настанява. 

'И сега какво е по програма?' - питаме с надежда ние. 

'Ами рзходете се няколко часа до вечеря, няма нищо'

Супер...в средата на нищото сме, нямаме карта, нямаме нет, няма нито един надпис или табела, а дори и да има си е на корейски.  Така че - дойдохме от дясно, да тръгнем наляво по пътя...пък да видим. И о, чудо! Човек с колело, говорещ английски! Явно аурата на манастира си казва думата. С две думи - няма нищо на разтояние за пешеходци, освен едно село с десетина къщи надолу по пътя. Еми пак е нещо, така че газ натам. Селото наистина се оказа с десет къщи, но пък със страхотно кафене, така че да не сме валат пихме по едно и забързахме наобратно. Все пак ни чака вечеря с монаси. 

Хапнахме, бихме камбаната и си легнахме. На сутринта в 5 трябваше да сме готови за сутрешна медитация.

Медитацията много не ни се получи, та наблегнахме на 'ходеща' медитация, което в буквален превод е обикаляш в полусън една полянка и след това някакси се завлачваш до столовата за закуска. Доста освежаващо действа разходката да си призная, хладния въздух си е по добре от кафе (което в храма нямат!!!!) Тук вече факта, че само ние сме чужденци донесе големия бонус. Главния монах, който от 50 години тренира сунмундо ни проведе доста лека за неговите разбирания йога тренировка, на която ние се вързахме на възел, а след това доста позорно ни победи и на тенис на маса. Явно му стана неудобно, защото ни покани на чай в неговата стая. Оказа се, че доста е пътувал и дори води семинари по сунмундо в Европа, където имало няколко школи и последователи. 

За съжаление трябваше да се сбогуваме с любезните си домакини, и да посетим най-известния манастир и обект на Юнеско - Булгукса. Определено Булгукса си заслужава славата, защото е невероятно красив, но това както винаги води и негативни стани - много туристи. За разлика от спокойствието на нашия храм, тук беше пълно с хора, автобуси, таксита, и разбира се милион селфи-та. Е, няма да си кривя душата, ние също поснимахме доста :) 

Последен ден в Корея, няма как да не отидем до квартал Гангнам и музея за иновации на Самсунг. Все пак 'като сме в Рим, да видим Папата' ;)

Небостъргачи, молове, магазини, хора, и разбира се статуята с ръцете от песента Гангнам стайл.

Доста бързо се наситихме на лъскавите фасади и набързо се метнахме на метрото за последна разходка из старият квартал Bukchon Hanok Village. Малки улички със симпатични магазинчета, няколко двореца Gyeongbokgung Palace, Changdeokgung Palace, доста вятър и студ, въпреки страхотното слънце и в крайна сметка - пак на летището и полет към София.