Фанта пътешества

Слизаме в полу сънено състояние от маршрутката и се оказваме заобиколени от шофьори на таксита. Нямаме идея колко би трябвало да струва до града, но на една огромна табела услужливо е написана фиксираната сума, и то на английски. Да не повярваш чак. Естествено на нас ни се казва цена която е двойна, но както не обичам да ставам рано изобщо не уцелиха момента да се опитват да ни прекарат. Доста кисело им обясних, че ако не могат да четат на английски, аз ще им кажа какво пише на огромната табела, та да преосмислят офертата. Пазарихме се малко, предложиха ни даже ъпгрейд на 'horse taxi' което след като разшифровахме че означава да се возим на каруца доста ни развесели, и в крайна сметка си стиснахме ръцете. Паркирахме се пред произволно избран хотел в 5 сутринта и се наложи да събудим тримата спящи на пода във фоайето за да ни настанят. Много е странно как във всеки една идея по лъскаво изглеждащ хотел има поне по трима нон стоп дежурни на рецепцията. Вечер си разпъват по един ма

Рано рано сутринта ни изсипаха от автобуса на улицата в някакво градче, което се оказа на десетина километра от езерото. Пуснахме в действие уменията в преговарянето и набързо се спазарихме с един шофьор на такси, който директно ни закара до страхотно хотелче. Казаха ни, че е седмицата на фестивала Phaung Daw OO. Четири статуи на Буда, целите покрити със злато се поставят на кралската баржа и две седмици обикалят от село в село около езерото, като във всяко село остават по няколко дни. За късмет точно на другата сутрин трябваше да местят статуите в следващото село, като това е цяла церемония която се провежда по изгрев слънце. Веднага си запазихме лодка с уговорка лодкаря да дойде в 5.30 сутринта да ни вземе от хотела и цял ден да обикаляме. А за да уплътним днешният ден няколко часа се помотахме из селцето. Не че има кой знае какво да се гледа, но пък винаги има какво да се опита на местния пазар. Купихме си супа с нещо, което май беше тофу, и не беше от най-успешните избори, пихме ис

Пристигаме на летището в Янгон точно в най-голяма жега по обяд и бързо се мятаме на градския автобус, който би трябвало да ни закара горе долу близо до хостела. Странно, въпреки че е Азия, тук липсват хилядите мотопеди както в другите страни, а булевардите са широки, подредени, и разбира се задръстени. И не може да няма нещо абсурдно, все пак си е Азия, колите са с обратен волан, но движението е нормално. Няколко дни по късно ни беше обяснено, че тък като колите им били стари, на по 10 години, затова всички са с десен волан. Тогава само такива се били произвеждали в Япония (мигаме умно), но ако колата е по-нова, вече има избор и да е с ляв волан. Опитахме да обясним, че коли с ляв волан има от доста по отдавна, и надали това е причината, но човека стоеше твърдо зад думите си. Еми добре, няма пък да спорим за глупости. Стигнахме до крайната спирка, намерихме една карта на града и излезе, че изобщо не сме толкова близо колкото си мислихме. Янгон е построен по американски модел - с перпе