Фанта пътешества

След доста дълъг полет, който признавам не очаквах, в късния следобед се озовахме на летището в Сеул. След 20те градуса с които София ни изпрати, почти нулевите температури в Корея изобшо не ни се понравиха. Уж трябваше да е есен, но по закона на Мърфи точно когато пристигаме обявяват жълт код за студено време. Супер....Ще се зъзне... Доста бързо си купихме билети за автобуса до центъра и чинно се наредихме на опашка от 15на човека, с огромната заблуда че ще се качим веднага. Само че дойде първия автобус, качиха няколко човека и казаха край няма места. Честито - още 20 минути до следващия. Не можело правостоящи, това да не е Софийския градски транспорт. Добреееее, три аавтобуса и час по късно най-накрая сядаме на последните останали места и се настаняваме удобно в широките кожени седалки. Следват светлини, мостове, реки, огромни небостъргачи и след час и половина най накрая се озоваваме в едно ресторантче, където следва първият тест - корейска кухня. Успяхме да нацелим горе долу вкус

През   1812   г. швейцарският изследовател   Йохан Лудвиг Буркхарт   преоткрива Петра за Западния свят.  Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината „Вади Муса“. Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.  Следвайки неговите стъпки,  рано сутринта  ние също се озоваваме заобиколени от високите кан ьони водещи към сърцевината на древния град. Окъпана от светлината на жаркото слънце, Съкровищницата изглеждаше още по внушителна. Решаваме, че гледката от високо ще я оставим за навръщане и продължаваме напред, подминавани от теглени от коне 'каляски'. До

Не искам да съм си в къщи на рожденния ден! - с това изречение беше поставено началото на една страхотна разходка, организирана буквално за два дни. И тъй като периода беше около Великден, какво по хубаво от Йордания и Израел, като черешката на тортата трябва да е вечния огън в Йерусалим. Бърза комбинация от лоу кост авиокомпании ни отведе през Кипър в Амман. Град, който ни иненада с размерите си, както и с начина на обличане на жените. Не бях подготвена с блузи с дълги ръкави и се наложи бърза импровизация за да не привличам неодобрителни погледи докато се опитвахме да се смесим с тълпите по улиците. Незнайно как попаднахме първо на пазара, което принципно е едно от любимите ми места във всеки град. Винаги има интересни и супер вкусни неща, и Амман не ни разочарова - за първи път вкусвах пресни фурми. Толкова ни харесаха, че си купихме цяла торбичка да си хрупаме докато разглеждаме старата част на града. А из въздуха се носеше един много приятен аромат на наргиле, примесен с още нещо.

След невероятният петзвезден курорт се озоваваме в хотелска стая в средата на мюсулманският квартал в Мандалей. Голяма драма - никъде наоколо не продават бира, а на всичко отгоре и всяка сутрин се включва аларма от съседното минаре, която не можеш да изключиш. За сметка на това на тротоара на съседното кръстовище беше кръчмата с най-вкусна храна и най-невероятният мианмарски чай. Лично биг бос-а, един дебел чичка с голяма сива брада и броеница в ръка, дойде да ни попита всичко ОК ли е и да ни препоръча страхотния десерт с банани. Направо като ВИП гости се почувствахме, седнали на пластмасовите столчета на тротоара, до летящите моторчета по улицата. Мандалей е града който честно казано най ни разочарова от към забележителности. Разгледахме огромния правоъгълен дворец, който се намира на средата на огромният правоъгълен град, и се отправихме към най-висока пагода Маха Муни, от където да гледаме залеза и където по случай пълнолунието щеше да има фестивал на Светлините. Път