Златна есен в Южна Корея - Сеул и Jeonju

След доста дълъг полет, който признавам не очаквах, в късния следобед се озовахме на летището в Сеул. След 20те градуса с които София ни изпрати, почти нулевите температури в Корея изобшо не ни се понравиха. Уж трябваше да е есен, но по закона на Мърфи точно когато пристигаме обявяват жълт код за студено време. Супер....Ще се зъзне...

Доста бързо си купихме билети за автобуса до центъра и чинно се наредихме на опашка от 15на човека, с огромната заблуда че ще се качим веднага. Само че дойде първия автобус, качиха няколко човека и казаха край няма места. Честито - още 20 минути до следващия. Не можело правостоящи, това да не е Софийския градски транспорт. Добреееее, три аавтобуса и час по късно най-накрая сядаме на последните останали места и се настаняваме удобно в широките кожени седалки. Следват светлини, мостове, реки, огромни небостъргачи и след час и половина най накрая се озоваваме в едно ресторантче, където следва първият тест - корейска кухня. Успяхме да нацелим горе долу вкусните супи, или просто сме били доста гладни, но пък дадохме началото на поръчване по картинка.
След като на следващия ден станахме доста късно, решихме да импровизираме с разходката и да разгледаме квартала. Отчетохме малко културна дейност с музея Leeum - Samsung museum of art, разходихме се из парка около Namsan Seoul Tower и точно за залеза бяхме на 236m над земята с 360 градусова гледка към целият град.

След цял ден обиколки вече бяхме супер гладни и решихме да минем през нощният пазар Namdaemun Market, или поне в нета пишеше че работи до 4 сутринта. Е да ама не, когато към 9 стигнахме имаше само няколко останали сергийки отворени и дори и те приключваха. Купихме за тест някакви странни неща, и тъй като беше студено седнахме в едно от трите останали отворени ресторантчета. Сервираха ни най-ужасните супи за целия ни престой в Корея, а на всичко отгоре жената през цялото време се опитваше да отсервира все още полу-пълни чинии, само за да си ходим и да затвори. Определено ужасен избор на пазар, но риск печели - риск губи.

Първите впечатления от Сеул не бяха кой знае колко положителни и с голям кеф се качихме в автобуса за Jeonju, което в буквален превод означава Перфектният регион. Градът е доста голям, над 600 000 жители, но нашата цел беше старата част, включена в Юнеско и то в раздел 'Гастрономия'. Още след първите няколко стъпки се озовахме заобиколени от невероятни кокетни къщички в типичен Корейски стил. По калдаръмените улички се разхождаха местни туристи, облечени в традиционни носии, а от всеки ъгъл се носеше примамлива миризма на екзотични ястия. Ние като едни отявлени кулинарни критици смело тествахме каквото ни видят очите, а за десерт заложихме на оризово вино, с цвят на боза, което се произвежда само в този регион. За вкусовите му качества няма да споменавам, но в крайна сметка разреждахме един вид вино с друг, за да упеем да го направим поне една идея годно за консумация. Неуспешно, за съжаление..За сметка на неуспеха с виното, времето беше невероятно за разходка и снимки, а огромните дървета гинко билоба (които са най-често срещаните в Корея) бяха покрили земята с невероятен килим от ярко жълти листа. Вечерта бяхме запазили стаи в традиционна Корейска къща, в която спахме на земята, без никакви мебели, но пък с подово отопление. Хазяйката беше една супер любезна женица, която не знаеше нито една дума английски и въпреки това се разбрахме без проблем за абсолютно всичко.