Златна есен в Южна Корея - Бусан

Бусан е огромен град, известен с големите си плажове и най-големият пазар за морска храна. За разлика от Сеул, повечето заведения и барове са концентрирани в един район, точно до морето, и това придава много по жива и динамичена атмосфера. Докато вървяхме по улицата към плажа, от всякъде бяхме заобиколени от малки ресторантчета, пред които от огромни аквариуми ни гледаха всевъзможни риби и мекотели. Въпреки че доста се изкушавахме, решихме че първо ще се поразходим по така хвалената плажна ивица, която пулсираше в ритъма на нощния живот. Песента на уличните музиканти, изпълняващи типични корейски хитове, се смесваше със звука от караокетата огласили цялата крайбрежна улица, под светлините на огромните светкащи реклами. Най-накрая почувствах че съм в Корея, точно такава беше представата, която имах преди да дойда.
Разходки, плаж, море, обаче глада си зове и се настанихме в едно малко ресторантче с няколко огромни аквариума отвън. Всичко изглеждаше идеално, докато не се огледахме по съседните маси - шок и ужас, всичко в чиниите мърда! Едното мекотело даже се опита да избяга от чинията, в отчаян опит да спаси живота си, но беше ловко заловено от безмилостните клечки и бързо погълнато, полято обилно с корейски ликьор. Ние нямаше как да си тръгнем вече, тъй като ни бяха сервирали комплимент нещо като миди с черупки, които на вкус бяха като току що извадени от океана, директно плуващи още в солената вода, така че отчаяно се опитахме да попитаме сервитьорката дали има и нещо, което не би излязло само от чинията. Естествено английският и беше по малко и от нула, и на помощ се опитаха да се притекат двама доста подпийнали корейци. Сложна работа, те пелтечиха повече от колкото да говорят, та в крайна сметка съседа по маса извади снимка на плато с морски дарове качена в Инстаграм, каза че няма нищо живо в него и ни го поръча. Признавам си, веднага си купихме бутилка от най силния им алкохол за кураж, защото много силно се съмнявахме какво точно ще ни сервират. Няколко шота по късно на масата се появи котлонче, с плато върху което доста съмнително се беше разположил един октопод. Ние го побутнахме няколко пъти с клечките, за всеки случай, и докато го чакаме дали ще реагира, сервитьорчето набързо взе една ножица и за секунди го направи на парчета. Има ли смисъл да казвам, че се наложи да си вземем още една бутилка алкохол....

Росни, пресни, на другия ден се качихме на градския автобус за голямата атракция - Цветния квартал. Малки тесни улички, боядисани в синьо къщички, може би щеше да ни направи впечатление ако не бяхме ходили в Шефшауен, Мароко, но за кафенце на гледка мястото си заслужаваше. Много по впечатляващ беше пазара за морски дарове,  който е в подножието на цветния квартал. Мащаба не може да се опише, а количествата риба, змиорки и всякакви гадинки които бяха изложени по сергиите се измерват в стотици тонове. Честно казано, не мисля че корейците бяха оставили жива рибка да плува, всичко беше изловено и набутано на пазара. Направихме геройски, но за съжаление неуспешен опит да намерим рибена чорба, което беше невероятно имайки предвид къде се намирахме, но все пак хапнахме по една супа и решихме че ще се разходим до един храм, който е в списъка на Юнеско - Haedong Yonggungsa Temple. На карта всичко изглеждаше идеално - едно автобусче само и сме там. Да, обаче Бусан е огромен град и два часа возене по късно, най-накрая слязохме на заветната спирка. Оставаше дилемата дали да чакаме още един автобус за две спирки или да се поразходим. Решихме, че две спирки са нищо и малко да се раздвижим няма да е зле, само че разстоянията отново ни подлъгаха и половин час по късно до едно хълмче GPS-a каза стигнахте. Е как, то тук няма море, а храма е на скалите!? Малко по усет, малко по карта, намерихме един черен път, който изглеждаше обещаващ и уж в нашата посока. И тук е време за едно уточнение - Бусан е супер развит град, и шанса да попаднем на черен, неосветен път след залез слънце принципно би трябвало да е към нула. Но тъй като ние сме таланти, не само че уцелихме най-тъмното място в мегаполиса, но и от четирите челника които имахме принципно, сега в нас носихме само един. В крайна сметка намерихме заветния храм, който разбира се беше затворен. Озовахме се  на брега пред една статуя на Буда, осветена само от няколко мъждукащи свещи, на фона на разбивашите се в скалите вълни. Беше невероятно красиво и магическо, и толкова много ни хареса, че на следващата сутрин станахме супер рано, за да повторим цялото сложно упражнение и да се върнем да видим храма и на светло, преди да си тръгнем от Бусан.